Спомени от село Бояново:
Споделете вашите спомени свързани със село Бояново...
Борбата не е само груба сила - II-ра част.
Борбата е велик спорт. Борбата никога не подтиска – зад грубите мускули стои нежността на пръстите. Тази нежност при мен сега се изразява в длетото, ударът на чука по длетото... силата на удара предопределя колко можеш да отрежеш. Когато стане извивката по дървото...това е истинско удоволствие”.
„ Аз никога не съм предполагала, че той има подобен талант – казва съпругата на Христо Пейчев Емилия. Не знам дали това е някаква вътрешна заложба, но фактът че той (дали от спорта, дали от армията) е един изключително дисциплиниран и трудолюбив човек. Христо толкова усилия положи, за да се орбазова в тази област, толкова книги изчете, толкова часове прекара пред монитора на компютъра, че аз определено му се възхищавам. Да не говорим не за литри, а за тонове пот, които пролива, когато се занимава с дърборезба”.
„Не съм комерсиален”- продължава разказа си Христо Пейчев. „Много малко неща съм продал, повечето ги подарявам...Имам 10-12 работи в чужбина, но основните са тук и в Музея на борбата.
Питам Христо къде е иконостасът (дебърска дърворезба) – топъл, деликатен филигран от дърво, който той замисля да изработи и подари на църквата, където е кръстен – село Бояно. Но после решава и изящния иконостас подарява на българската църква в Одрин. А за родното село – първо ще реставрират храма и след това ще изработи друг, по-малък.
„В спорта няма търпение, спортът изисква съсредоточеност, концентрация и решителност. Аз имам решителност и концентрация, но търпението ми е природно. Дърворезбата изисква търпение и въображение. Когато работиш нещо, което те увлича не усещаш времето как изтича покрай теб...продължава Христо и чука по длетото, за да пресъздаде сцените от борби в древен Египет и Елада върху колоната, която ще бъде в експозицията на България в централата на FILA.
Виктория Чолакова
Споделете тази статия:
|