Новини от село Бояново:

Ако имате някакви новини свързани със село Бояново, споделете ги...

  • "Спомени за Бояново" - Хр.Пейчев

    Вот: 2.65/5 (338 Гласа)

    Госпожо Янева,

    Бях приятно изненадан от молбата ви, да разкажа интересни случки от живота ми в Бояново. Аз отдавна съм „излетял от родното си гнездо”, но никога не забравям какво ми е дало то. Винаги с носталгия си спомням за онези безгрижни години в моето родно село. В периода от 1965-67 година.След като се уволних от казармата се завърнах в село. И тогава както и сега няма ли кой да ти помогне, нямаш ли образование, професия – „оставаш на улицата”. На мен ми помогна Христо Данабашев (бати Ичо), като ме назначи на работа в съвета като данъчен агент, но стига толкова автобиография.
    Ще се върна на това, за което искам да разкажа: И в моя профил аз споменах, че съм основател на отбора по борба в с.Бояново.Та тази идея да се направи отбор по борба се роди спонтанно. Може би не знаете за малкия парк ”Жабокряк” там се търкаляхме по поляните и така започнахме да тренираме 10-15 човека, предимно деца. Нямаше никакви условия за тренировка, но ние си направихме тепих (специална постеля на която се провеждат състезанията по бора съгласно правилника на ФИЛА), като изкопахме един трап, поставихме лозови пръчки в него, покрихме ги с един слой слама и ги завихме с брезент. При тези условия и упорита работа се явихме на състезание в Тополовград, където се класирахме на 4-то място отборно – с един шампион и 2-ма вицешампиони. Шампион стана Желязко Кръстев(Джако).
    В разговор с водещи специалисти от Ямбол по борба стана ясно, че перспектива в свободния стил няма, за това решихме и започнахме да тренираме класическа борба, с изключение на Джако, който беше запазена марка в свободния стил.
    Продължихме да работим в тези условия и когато дойде есента 1966 г. получихме тепих от школата в гр.Ямбол, разбира се не без съдействието на тогавашният председател на физкултурното дружество ”Атанас Недялков” – Георги Димитров. Радостта ни беше голяма, еуфорията неудържима, че имаме тепих. Разрешиха ни да тренираме във физкултурния салон на ОУ ”Св.П.Хилендарски”, но там репетираха – танцов състав, хор и др. , за това трябваше да всеки път преди тренировка да слагаме тепиха и след тренировка да го събираме. Това го споменавам не за да се оплача, а да подчертая че при добро желание винаги има изход. След продължителна и упорита работа дойдоха и резултатите: окръжни шампиони с 10 медала: 7 - златни, 2- сребърни и 1 бронзов, а Джако стана безапелационен шампион в свободната борба. Под ръководството на Панталей Боев на републиканското първенство нашите бояновски деца спечелиха: 3 златни , 2 сребърни и 1 бронзов медал.Шампиони станаха: Иван Василев –категория 32 кг, Добри Палов –категория 65 кг и Желязко Кръстев категория 32 кг в св. борба.
    Но стига хвалби искам да разкажа за два фрапиращи случая, които се запечатаха в моето съзнание за цял живот:
    Първата - На Джако му предстоеше среща с републиканския шампион в тази категория от Димитровград, аз му обяснявам за силните страни на противника, а „нашият”ми вика: ”Не се тревожи бати Христо, ще го надвия с туш” и така и стана. Желязко излезе на тепиха, съдия на срещата беше олимпийския шампион Еньо Вълчев и аз си рекох „язък” за Джако, а то лоша работа защото Еньо Вълчев израства в Димитровград като състезател. Но за зла участ на шампиона Джако се спусна в краката му грабна го и прилагайки хватката „самолет”, която не беше разучавал до този момент и взе победата с туш. Сам Еньо Вълчев пожела да награди малкият шампион от с.Бояново.
    Другият случай е с шампиона Иван Василев. Той за разлика от изключително талантливия Джако е невероятно трудолюбив и без късмет. А да постигнеш късмет в нещо са необходими не само талант ,не само труд, а и малко късмет. И така Ваньо игра е за влизане във финала с представител на една от най –силната школа по това време пловдивската. Аз очаквах, че той ще се качи на тепиха и ще смачка противника, но не и се „закучиха„ нещата. Иван вземе точка противника две. Оставаха малко секунди до края на срещата, като резултата беше в полза на съперника. Не знам чудо ли се случи, но Ваньо успя да затисне в последния момент и да го победи. На финала беше неудържим. Лично олимпийския шампион Петър Киров го награди.Талисман на отбора ни по борба беше Георги Станчев (Гошо Бодачето)
    Аз, Краси спирам до тук ако желаете мога да ви разказвам още за моето реално село Бояново.
    С най-добри пожелания,
    Христо Пейчев


    добавил:Peichevдата: 2011-01-22 15:59:43
    Споделете тази статия:



  • yanev83:() 0 0
    Много ми хареса статията, много е интересна! Не знаех, че нашето село е имало такива добри борци и успехи. Ще се радвам много ако мога да прочета още такива интересни неща за нашето село!
    katia:() 0 0
    Много интересно,а за по-младите-и много поучително!"При добро желание,винаги има изход"-това е основата на всеки успял човек.Аз се възхищавам на ентусиазма и упоритоста,с които сте достигнали мечтите си.Затова,ви помолих да разкажете,защото,както се вижда вашите спомени са част от историята на Бояново.С нетърпение,ще чакам да прочета други ваши спомени.
    jorkata:() 0 0
    има какво да се научи. поздравления за г-н Пейчев
    забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!